На 50-ата годишнина от сватбата си една вдовица, която предприела самостоятелен круиз на борда на кораба, командван някога от покойния ѝ съпруг, капитан Мартин, получила голям пакет, поверен на офицер Томас. В кутията имало непълна карта на света, изпълнена с ръкописни бележки, както и запечатано писмо. В писмото се обяснявало, че две конкретни спирки по маршрута били предварително определени места, където Мартин бил оставил предмети, които тя трябвало да открие по време на престоя си на сушата.
В първото пристанище разказвачката посетила кафене на крайбрежната алея, сравнила снимка от чантата си с околността и седнала на маса с изглед към пристанището. Във второто пристанище тя се приближила до щанд за сувенири край пристана, управляван от майсторка на ръчни изделия на име Елена. Жената ѝ подала малък плик, в който имало оригинална отпечатана снимка от сватбения им танц и ръкописно писмо.
След като се върнала в каютата си, разказвачката извадила от пакета тъмносиня вечерна рокля и я облякла за вечерната танцова програма в главния салон на кораба. В салона офицер Томас, а след него и един млад член на екипажа, я поканили на танц в памет на капитан Мартин и неговото наставничество.
След като се върнала в стаята си, разказвачката поставила малък стъклен сувенир във формата на фар, който току-що била купила, до сватбената си снимка върху леглото. След това използвала химикалка, за да отбележи върху картата собствените си предпочитания за бъдещи пътувания.
Картата и стъкленият фар останали върху леглото, докато разказвачката обмисляла и планирала бъдещите си туристически дестинации.