Напоследък съпругът ми се държеше по начин, който буквално ми късаше нервите. Прекарваше часове извън дома, без да обяснява къде отива, връщаше се призори или понякога изобщо не се прибираше. Когато го питах, отговаряше кратко, раздразнено — сякаш криеше нещо, което не трябва да излезе наяве.

Една нощ се събудих внезапно и го видях да се изправя тихомълком. Мислеше, че спя. Обу се без шум, взе нещо от коридора и излезе. Сърцето ми заби силно — някакво мъчително любопитство ме тласна да го последвам.

От прозореца го наблюдавах как се отправя към дъното на градината. Огледа се, за да се увери, че е сам, и тогава, с бързи движения, започна да копае земята. Стоях неподвижно, обгърната от мрак и страх, докато го гледах как изкопава малка яма, поставя нещо вътре и прибързано я засипва отново. Не можах да различа какво беше, но поведението му ме вкочани от ужас.

На следващата вечер направи абсолютно същото. Вече не издържах на неизвестността. Когато на сутринта замина за работа, взех лопата и с нашето куче отидох в градината. То веднага се развълнува — лаеше, душеше земята, драскаше точно на мястото, където съпругът ми бе копал.

Въздухът натежа. Колкото повече копаехме, толкова по-силно усещах, че под земята спи нещо зловещо. И тогава видях ъгъла на стар чувал — влажен, покрит с кал. От разровената земя се понесе тежка, застояла миризма. Отдръпнах се, но кучето продължаваше да рови, докато не извади чувала напълно.

Ръцете ми трепереха, когато го отворих. Вътре имаше остатъци от неща, които не би трябвало да са там: стари дрехи, дамска обувка и малък метален предмет. Това беше медальон. Разпознах го веднага — бях го виждала преди години, на шията на едно момиче, с което мъжът ми беше преди да се оженим. Беше ми казал, че тя се е преместила в чужбина… че отдавна нямал никакви вести от нея.

В онзи момент всичко ми стана ясно. Той не заравяше боклук, нито спомени — заравяше своето минало. Тъмно, страшно минало, което се беше опитал да изличи с голи ръце.

А сега, след като знам истината, почти не мога да спя. Всяка нощ чувам стъпки в градината и далечния звук на лопата. Страх ме е от момента, в който той ще открие, че земята отново е разровена.