Разказвачката получи стар, напукан, тъмен дъбов шкаф от своята снаха Ванеса, която го беше наследила от баба си. Ванеса открито го обяви за „боклук“, който правел новия й дом „евтин“, и настоя разказвачката да поеме разходите за доставката и да „прави каквото иска“ с него, като ясно посочи, че никога повече не иска да го види. Разказвачката прие думите й насериозно и вложи значително време и средства в реставрацията на шкафа. Тя похарчи почти 1 000 долара за материали, шлифова дървото старателно, смени всички дръжки и го боядиса в прекрасен кремав тон с ръчно рисувани цветя и пеперуди. Крайният резултат беше зашеметяващо, висококачествено произведение на изкуството, оценено на около 5 000 долара.
Конфликтът възникна по време на рожденния ден на съпруга на разказвачката, когато Ванеса видя преобразения шкаф. Челюстта й падна от изненада пред красотата на реставрираното мебели. Тя веднага заяви, че „е променила мнението си“ и поиска шкафа обратно, като внезапно го нарече „безценен“ семеен реликт, удобно забравяйки, че го беше нарекла боклук и че разказвачката е трябвало да поеме разходите за премахването му. Когато разказвачката отказа просто да го върне, Ванеса започна да се оплаква, че тя е „егоистична“, защото задържа вещта, която баба й й е оставила. Разказвачката, знаейки колко драматична може да бъде Ванеса, реши да не отговаря с прост отказ, а да й преподаде урок.
С усмивка разказвачката се съгласи да върне шкафа, но само при условие, че Ванеса плати 1 400 долара – сума, която покриваше разходите за материали, вложен труд и първоначалната доставка. Ванеса бе в шок и нарече исканата сума „изнудване“, но ключово беше, че никой друг на партито не застана на нейната страна. Унижена от мълчаливото съгласие на семейството с разказвачката, Ванеса напусна партито. Няколко дни по-късно тя изпрати неясен текст, намеквайки, че „може би някой ден“ ще поиска шкафа, на което разказвачката твърдо отговори: „Сега е мой.“
Опитите на Ванеса да си върне шкафа ескалираха седмица по-късно драматично и незаконно. Камерата на звънеца за врата засне Ванеса в 2 сутринта, облечена в черно, как се опитва да открадне големия шкаф с помощта на ролка за мебели. Опитът й се провали. В последен ход разказвачката изпрати компрометиращите кадри на цялото семейство, разкривайки напълно претенциите и коварните й тактики. На следващата сутрин Ванеса тихо върна резервния ключ на дома на разказвачката, което сигнализира окончателното й оттегляне.
Сега шкафът гордо стои в хола на разказвачката, красив символ на нейния труд и справедлива победа. Вещта, която някога беше обявена за боклук, е реставрирана и ценена. От инцидента насам Ванеса не е говорила с двойката, а разказвачката осъзнава, че някои отношения може би не си заслужават да се спасяват, но красивият шкаф и душевният мир определено си струваха. Случаят даде силен урок, че щедростта не трябва да се злоупотребява и че истинската собственост често се печели чрез усилия и любов, а не само чрез претенция за наследство.