Беше един от най-натоварените часове в ресторанта и поръчките валяха с главозамайваща скорост. Мари – млада сервитьорка, току-що започнала работа – под огромното напрежение допусна нещастна грешка: разменѝ поръчките на две важни маси. Когато влиятелните клиенти започнаха да се оплакват, тонът се повиши и малката ѝ грешка прерасна в истински хаос. Страхът от уронване на репутацията на заведението изкара управителя извън контрол.
Разярен, той нахлу в кухнята и започна да я унижава пред всички. В пристъп на ярост я принуди да коленичи и грабвайки кофа, пълна с лед от една от масите, я изсипа върху главата ѝ. Ледените късове се разпиляха по пода, а в кухнята настъпи гробна тишина. Колегите ѝ бяха вцепенени от жестокото наказание, но никой не посмя да се намеси. И точно тогава се случи нещо неочаквано.
Истинският клиент от обърканата маса се появи на прага на кухнята. Когато видя треперещата на пода Мари и управителя, застанал над нея с надменно изражение, той извика гневно: „Спрете!“ Приближи се и заяви твърдо, че момичето няма вина – поръчките били донесени по-рано по тяхна молба и е станало недоразумение. Думите му оставиха управителя насред собствената му арогантност и невежество.
Осъзнал колко позорно е постъпил, мъжът пребледня и после почервеня от срам. Извини се на клиента и го изпрати обратно в салона. Когато се върна, атмосферата в кухнята вече беше различна. От предишната му надменност нямаше и следа. Той се приближи до Мари и с тих глас се опита да ѝ поднесе извинение. Но за нея беше твърде късно – достойнството ѝ бе накърнено, доверието ѝ – разбито.
Мари бавно се изправи, мокра до кости от ледената вода. Не отвърна с нито дума на извинението му. С поглед, в който се четяха студ и разочарование, свали престилката си, остави я настрани и с високо вдигната глава напусна кухнята. Тази вечер тя си тръгна не просто от работа, а от място, където липсваха справедливост и уважение – и го направи завинаги.